С Т А Р
А З А Г О Р А
СТАРА ЗАГОРА,СТАРА ЗАГОРА- ЖИВ ГРАД С
ТЕМЕЛИ ДЪЛБОКИ В КОСТИ ПОБИТИ. ТРИ РЕДА КОСТИ,ТРИ РЕДА
КЪРВИ.
БЕРОЕ АВГУСТА ТРАЯНА ВЕРЕЯ ИРИНОПОЛИС
БОРУИГРАД ЕСКИ ХИСАР ЕСКИ ЗАГРА ЖЕЛЕЗНИК СТАРА
ЗАГОРА
Има един
град в нашата Родина, издържал вихъра на вековете и останал
безсмъртен и горд - като жив символ на вярата и твърдроста на
българското племе. Този град е СТАРА ЗАГОРА, намира се в Южна
България. Той е един от големите градове в страната, с население от
250 000 жители. Разположен е в полите на Средна гора на 197 м
надморска височина, на тераса, наклонена на юг и изток. Климатът на
града е умереноконтинентален със силно влияние на Средиземноморието
през долината на река Марица. Средната температура е + 13 °С. Това
място е благодатна земя, стратегически кръстопът, през който минават
важни транспортни артерии между изтока и запада, севера и юга.
Затова тук е имало живот от праисторическата епоха и до наши дни.
Първите обитатели на Стара Загора са земеделскоскотовъдни
общности, които са дошли по тези места в края на VII и началото на
VI хил. пр. Хр. (новокаменната епоха). Техните селища, които са били
обитавани в продължение на две-три хилядолетия, са селищни могили. В
чертите на съвременния град се намират пет праисторически поселения.
Сред тях е Берекетската могила - най-голямата праисторическа селищна
могила в България. Тя е висока 17 м и има диаметър при основата си
250 м.
В Стара Загора са проучени и консервирани две
„неолитни жилища" (VI хил. пр. Хр.), които са най-добре запазените и
с най-богат инвентар жилища от тази епоха в Европа.
На 7 км
северозападно от града, в местността Мечи кладенец, праисторическият
човек се е докоснал до първия метал - медта в края на петото
хилядолетие пр. Христа. Тук, в най-древните медни рудници на Европа,
в открити галерии, е добивана медна руда и са изработвани медни
изделия, изнасяни в обширен ареал, стигащ до средното течение на
река Волга.
Поселищният живот в Стара Загора и нейните
околности продължава и в годините на тракийската древност. През IV
в. пр. Хр. е съществувало значително древнотракийско селище,
известно под името Берое.
Около 107 г. сл. Хр., недалече от
Берое, император Марк У. Траян (98 - 117 г.) основал град Улпия
Августа Траяна. Той бил вторият по значимост град в провинция Тракия
след филипопол. Разположен върху площ от 500 дка, той е укрепен с
мощна крепостна стена. Като град от полисен тип, той се е ползвал
със значителна автономия. Градските дела се ръководели от буле
(градски съвет) и демос (народно събрание). От средата на II в. до
средата на III в. е сякъл собствени монети.
От античния град
са разкрити форум, некрополът, улици, обществени и частни сгради,
цветни подови мозайки и др. Неговите темели са забити дълбоко в
земните пластове, където още лежат безброй свидетелства за
осемхилядолетната му история. Ако мислено надникнем в нея ще трябва
да започнем своята разходка от тракйиското селище Берое, да минем
под тържествената арка на преустроения от римляните град Августа
Траяна, да посетим Верея, средновековния български Боруй и
поробената от турците Ески Загра, да тръгнем по калдъръмените улички
на възрожденския Железник, за да влезем отново в днешната слънчева
Стара Загора. И ще се уверим, че осемте имена на града не са просто
обикновена промяна на наименованието на едно и също селище, а
мъчителни зигзаги на многократно обновяване, развитие по възходящата
спирала... Много пъти Стара Загора е представлявала купища
руини, огън и меч са сривали цветущия град на тракийците, римляните
и българите. Мъчителна разруха го е държала в костеливата си
прегръдка, много пъти се е жертвувал, умирал и наново се е раждал,
за да израсне всеки път по - величествен, по - внушителен. И дали
защото Стара Загора е бил на пътя на народите, оживено кръстовище,
стан на уморени от бойни походи римляни и византийци, спокоен бивак
на миролюбиви траки и славяни, градът е останал неуязвим като
вечността и мъдър като живота. Днес Стара Загора изненадва
всеки, който я посети. Китните паркове и градини, предават особен
чар и блясък на древния Берое. Един стар, много стар град днес твори
най - новата си биография. Търпеливо и всеотдайно старозагорци,
осъществяват мечтите и въжделенията на много поколения, написали с
кръвта си героични и светли страници от историята му. Град с
много богато минало!
|